Емил Димитров

"Публиката ме създаде. Тя направи избора си и от мен се роди звезда. ЕМИЛ.

Той изпълняваше собствените си песни, които слушахме от старинните грамофони или пък някой подсвиркваше в далечината нашия мотив. Страдахме за тъгата на Арлекин и търсехме усмивката на весела Мариана с шапка с перце, или казвахме сбогом на Мария...

Той ни каза, а и на целия свят, че всички моряци са бели чайки. Винаги треперехме при неговото признание за България. Пееше своите мелодии, а ние се стараехме да ги запомним без грешка. Тези с неговите плочи и стари грамофони бяха наши идоли. Хората, които се връщаха от концертите му, изглеждаха преобразени; веднага започваха да плануват следващото посещение.

През дните минавахме - млади и възрастни, щастливи и намръщени – еднакви и различни; но песните му все така ни достигаха и ни даряваха магията на любовта, красотата, радостта и скръбта. Те носеха невероятния глас на нова музика; отвори врати към един приказен свят, където любовта е вечна и всяко място е предназначено за теб.

Песните му твърдяха още: ако имаш сърце – не можеш да избегнеш огнената прегръдка на любовта. След тяхното звучене ние се прибирахме у дома малко по-различни - осветлени от мечти за утрешния ден.

В големите речници думата "Магия" няма точно определение; там е записано "Магьосник": фокусник или чародей със свръхестествени способности.
Днес той го няма физически.
Но остават хиляди афиши,
стотици грамофонни плочи
и милиони хора не говорят за него в минало време,
защото знаят: той винаги ще бъде тук.
Няма сила способна да разруши магичността на песента,
която пееше Емил."