Краткият следобед на един дълъг ден

Причината за създаването на този роман е усещането за постоянен недостиг на време. Откакто се помня, имам трудности с управлението на времето. То е безвъзвратен ресурс, който изтича неумолимо и нищо не може да се направи по въпроса. Не можем да преживеем отново вчерашния ден – той вече е минал.

Наскоро ми се наложи да си спомня важни моменти от началото на 90-те години; сякаш бяха само вчера. Имаше Кръгла маса през 1990 г., а аз все още смятам себе си за млад човек, но между тридесетия ми рожден ден, който ярко помня, и петдесетия, който току-що мина, има един сън - пълен с важни събития, които изглеждат като сблъсък в един миг. Периодът от 1985 до 2006 година премина като сън; изпълнен беше със случки, които преди изглеждаха немислими и профучаха покрай мен преди дори да ги осъзная напълно. Важно е да отбележа, че бях активен участник в тези процеси.

С романа си целя две основни неща:
Първо – чрез няколко символични образа да представя какво преживя моето поколение между 1986 и 1995 година. Тези години заслужават внимание именно през призмата на човешките съдби върху които оказаха влияние. Литературните герои трябва да претърпяват значителни трансформации; иначе те нямат място в романа. Събитията оставиха различен отпечатък върху нашите животи: някои намериха удовлетворение и успех; други - пропуснати шансове или дори разрушени съдби.

Не познавам достатъчно хора от обществото ни, за да обхвана всички социални групи чрез персонажите в моя роман. Изследвал съм четири героя с драматично изменяща се съдба през периода 1986-95 г., които според мен представляват разнообразие от хора сред близкото ми обкръжие — част от младите и амбициозни личности желали промяната на България.

Второ – целта ми е да поставя пред младите хора въпроса относно времето; то действително лети като миг в човешкия живот. Когато сме млади всичко изглежда забавено – животът изглежда безкраен и можем спокойно да прахосаме част от него.
Важно е обаче човекът самият осъзнава ли своето време – животът му не представлява непрекъсната линия , а поредица от моменти оформящи бъдещото разбиране за изживян период.

Романът разглежда девет личностни или обществено значими момента при четирима души през десетилетие . Все пак животът принадлежи индивидуално на всеки нас , той не зависи толкова много мащабните исторически събития , колкото малките интимни мигове , оставили следа във възприятията ни към собствената реалност.
Веселин Благоев