Пленителното италианско калчо
Издателство: | Дружество за популяризиране на спорта |
Брой страници: | 340 |
Година на издаване: | 2006 |
Дата на издаване: | 2006-06-29 |
ISBN: | |
SKU: | 36764740015 |
Размери: | 23x16 |
Тегло: | 554 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 13 лв. |
Три нации оставят най-забележим отпечатък в историята на футбола. Без да подценяваме приноса на Германия и Аржентина, можем да посочим Бразилия, Англия и Италия като основни играчи. Футболът черпи от британците своята страст, от бразилците – красота, а от италианците – интелектуалност. В италианския футбол главата не е просто средство за приемане на далечни подавания или за нанасяне на удари по противниците; тя има друга роля - анализиране на играта, стратегическо мислене и духовност с прилагане на предварително измислени тактики.
Италия се характеризира с контрасти - впечатляваща, многозначителна и капризна страна. В този динамичен контекст "калчото" остава един от стабилните елементи в любимата игра по света. Страната може да бъде разделена неофициално между Север и Юг: богатият индустриален север доминира с известни клубове като "Ювентус", "Милан", "Интер", "Торино", "Болоня" и "Дженоа". От друга страна, бедният юг разполага само с един шампионски тим - “Наполи”.
Националният тим показва завидна способност да се мобилизира срещу силни съперници. Италианските успехи през 1934 и 1938 г., когато страната печели две световни титли под водството на Виторио Поцо със звездите Меаца, Монти, Орси , Ферари, Пиола и Скиавио са източник на гордост за народа. С времето качествени треньори от Англия, Унгария и Швейцария започват да работят в италианското първенство, повишавайки така тактическото качество там. Междувременно местните инвеститори привличат най-добрите чуждестранни таланти от Латинска Америка и Скандинавия.
След 70-те години постепенно Италия започва да се възприема като място където футболът придобива нов статут – почти религиозен култ. Италианската лига става магнит за елитни играчи по целия свят; малко са тези футболисти които биха отказали шанса си да играят в Апенините.
През 1982 г., националният отбора добавя трета световна титла след успеха си в Испания; обаче след това адзурите не успяват повече да спечелят голям трофей въпреки упоритостта си. Клубните тимове обаче постигат значителен успех в различни международни турнири като Шампионската лига (по-рано КЕШ), Купата за КНК , Купата на УЕФА както и Междуконтиненталната купа.
.
.