Слънчево огледало. Поезия

Книгата на Силвия Влахова носи заглавие "Слънчево огледало". То е двусъставно и изпълнено с яркост, подобно на поезията в творбата. Ако пренебрегнем повърхностните интерпретации, дълбочината разкрива един драматичен и земен свят, който същевременно е тайнствен и благороден. Докато някои произведения се фокусират върху "непоносимата лекота на битието", за Влахова това служи само като отправна точка към пътешествие из "душата на Вселената" – навлизане в тъмните аспекти на любовта и езотеричния свят, достъпен само за малцина. Това знание, което може да бъде едновременно привлекателно и ужасяващо, не замъглява възприятията ѝ за реалността около нас - българските народопсихологически явления и социални трусове. Омерзението на една ранима, но силна жена я извежда от дребнавото самосъжаление с патетични слова.

"Тръгни си, за да можеш да се върнеш..."

Този стих е категоричен и очакващ; той притежава благородство и способност за прощаване, както отчаяние така и мъдрост – чупливост съчетана със светлина. Такъв е духът както на книгата "Слънчево огледало", така и самият автор Силвия Влахова. - Пламен Киров