Пиеси/ Теодора Димова

В драматургията съществува жанр, известен като "комедия на ситуациите", но при Теодора Димова можем да говорим за "мелодрама на ситуациите". Тук наблюдаваме конфликти между характери – персонажи, които желаят да бъдат едно нещо, а всъщност представляват нещо различно и в отношенията си с другите проявяват трета страна от себе си. От този конфликт произлиза важен аспект – сблъсъкът на характери и ситуации се трансформира в невъзможността за истинско живеене. В това отношение Теодора Димова е уникална фигура в българската драматургия и проза, тъй като черпи вдъхновение от ежедневието не толкова за самото му съществуване или случване, а по-скоро акцентира върху неговата тихо умираща природа. Нейните театрални текстове прикриват смъртта на хората и техните характерови особености... Конфликтът в пиесите ѝ изразява усилията на героите да живеят; обаче колкото повече се опитват, толкова по-близки стават до смъртта. Липсват сцени с насилие или убийства, но присъства много душевна и духовна загуба. Хората може би изглеждат физически живи, но душевно те отслабват и остават само плът без нищо друго... В творбите й няма реални сблъсъци между личности, а по-скоро конфликти между представи.”
Митко Новков