Блажени времена, крехък свят

Това е история, която комбинира любовен роман, криминален сюжет, философска размисъл и семейна сага на евреи. Главният герой Лео Сингер е студент по философия и син на еврейски родители, които през времето на националсоциализма напускат родината си за Бразилия. В началото на 60-те години той се завръща с тях във Виена и там среща Юдит Кац – също дъщеря на емигрирали в Бразилия евреи. За Лео тя става вдъхновение в опитите му да формулира живота и света чрез философска система. Той вижда в нея партньорка за постигане на голямата симбиоза между духовете, посветена на неговата дисертация като продължение на Хегел. Смъртта й обаче разкрива пред него тайната за смисъла на живота.

Възниква въпросът: дали Юдит всъщност e мъртва? Животът продължава под условие...

Роберт Менасе представлява един от ключовите автори в съвременната австрийска литература; той има широк успех сред читателите и получава множество награди, но също така привлича критика. Рецензентите споделят общото мнение, че Менасе притежава умението да разказва истории. Всеки от романите му може да бъде четен самостоятелно; едва след прочита на два или повече можем да видим взаимовръзките между тях – повторенията и развитието им дават основание за тезата, че писателят пише една единствена книга през целия си живот.

Мая Разбойникова отбелязва във "Култура", че животът без истински цели вече не носи значение за онзи човек; хората остават само сенки до този уникален живот: какво могат те да предложат нему? Животът изглежда случаен, докато делото остава основополагаещо.

Безусловното чувство води до немота подобно както безкрайното Нищо - смъртта сама по себе си. Неописуеми са нито огромното щастие, нито неизмеримата болка; затова литературата изобилства от описания относно любовта — защото тези без опит с нея желаят да я представят словесно. Онези които обичат биват моментално омагьосани от чувството си; който отклони поглед от своя идеал никога няма шанс реално да го постигне - най-великолепното щастие идва ненадейно като самият край.

Истината гласи: блажени са времената прекарани с Юдит – чисти моменти изпълнени със светлина и радост – вече загубени навеки следователно непоклатимо блажени . Те живеят само в настоящето като спомени у Лео - при това звездното небе служеше като карта към познати места осветлени звездна светлина.

Земята беше необозрима а законите валидни спрямо света сякаш непроменими... Но всичко което се случвало можело би да бъде преосмислено или обяснено… Докато фактът останеше такъв — Юдит го бе напуснала — никакви думи нямаше сила над реалността нищо ново нямаше стойност... Учудването вече не провокираше мисли у него… Светът губеше смисъл."