Бездна. Стихотворения

Това е пропастта на времето, която абсорбира всичко. Остават само човешките действия – както добри, така и лоши, велики и низки. В тази поезия преобладават страданието и драмата, произтичащи от дисхармонията в света около нас и от невъзможността за щастлив живот сред собствените корени. Лиризмът в стиховете докосва с интимността на споделеното чувство и уважението към свещения образ на майката, чието лице е асоциирано с лицето на самотата. Оживената природа не служи единствено като фон; често тя излиза на преден план. Тя представлява храма, в който лирическият герой търси спокойствие за тревожната си душа. Но дори този вечен храм е заплашен и се разрушава от човешката алчност и невежество. Поетът вярва, че спасението идва именно чрез любовта. В творбата „Бездна” той разглежда тази вечна тема с лекота и чистота в рисуването й, съчетани с мелодична прецизност и дълбочина на преживяванията си.