Си-ви

Подготовката на собствена книга носи уникално усещане. Ставаш изключително критичен към себе си и трудно приемаш мнението на другите. В сърцето ти нахлуват страхове - какво ако не съм толкова добра, колкото смятам?! Всъщност, нямам съмнения в способностите си; по-скоро егото ми е изпълнено с тревога за това дали ще получа необходимия брой аплодисменти, които да потвърдят, че усилията ми са били оправдани.

В крайна сметка,
(пауза)
всичко е лично.

Щастливи са
тези, които вярват,
защото тяхното царство е небесно.
Нихилистите? Няма значение.

"Кавър летър"
Мой бъдещ читателю или настоящ фен - който все още не ме познава напълно и се колебае дали да ме приеме или не. Аз няма да те запозная с дълбочините на мъдростта си или да променя твоя свят – просто няма да стане.
Не можеш и да се почувстваш важен само защото разглеждаш най-интимните ми творби.

Лоялността ми също не може да бъде гарантирана – аз съм единствена личност, а тиражът е далеч над контакт-листа в телефона ми.

Съществува възможност обаче след като видя името си на корицата с баркод отзад, всичко около мен да се промени.

Може би ще успееш да се разпознаеш без никога преди това сме имали среща.
Може вече сме се виждали.
Или пък просто сме минали покрай себе си без дори един поглед.

А може би стоим на една и съща повърхнина.
Тогава вероятно има причина за всичко това, която надхвърля само алчното ми его.

"С уважение,"
милкана