1000 места, които е добре да видите, преди да умрете

Нагонът за пътуване, който ни позволява да разширим съзнанието си и да надхвърлим границите на познатото, е толкова стар, колкото самият човек. Този импулс е карал древните римляни да посещават Акропола в Атина и амфитеатъра във Верона. Именно той вдъхновява Марко Поло да поеме на важно източно приключение и подтиква свети Августин да напише: “Светът е книга и тези, които не пътешестват, четат само една страница.” Независимо дали сме на уикенд в Лондон или се отправяме към някое далечно място, всяко пътуване оказва влияние върху нас – понякога повърхностно, а друг път дълбочинно.

Путешествията разрушават много от нашите предразсъдъци, потвърдителни са за позитивните ни очаквания и предоставят безброй изненади. Те ни откриват нови хоризонти с екзотични дестинации като Занзибар, Катманду, Мачу Пикчу и Лалибела – имена известни от филми и книги, но които всъщност представляват много повече от това, което можем да научим чрез тях. С всяко пътуване умствената ни любознателност расте; сърцето ни става по-силно; духът ни – по-радостен. И когато веднъж разширим съзнанието си, то никога не може да се върне обратно в първоначалното си положение.

Марк Твен най-добре разбира този факт: “След двадесет години ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили вместо от тези , които сте извършили. Така че освободете въжетата! Отплавайте далеч от безопасното пристанище! Хванете попътния ветер в платната си! Изследвайте. Мечтайте. Откривайте!”