Misery

С уста в уста, жената го върна към живота, вкарвайки му големи дози от сладко-горчивия си дъх. С усмивка, която беше едновременно нежна и зловеща, тя му подаваше обезболяващите с ръцете си – груби от работа. Тя се усмихваше игриво, разплитайки възглавницата около него и говорейки с детски тон, уверявайки се да изяде всяка последна хапка.

Той бе писател. Тя беше неговият най-голям почитател. Издърпала го бе от автомобилната катастрофа и го завела вкъщи; сглобила е счупените му крака. Всичко, което той трябваше да направи в замяна, беше да напише специална книга само за нея - история за любимия й герой от романите му. Герой, когото той бе убил и сега трябвало да съживи.

Защото ако не успееше или бъде лош и не изпълни указанията на медицинската сестра, тя щеше да се разгневи – много ще я ядоса – и би могла да предприеме действия, които щели биха го накарали да крещи без спиране...