Банковата криза в България през 1996-97 г.

През преходния период българската икономика дълго време изпитваше трудности заради неблагоприятната комбинация между неефективна държавна администрация с значително участие в икономическите дейности и недостатъчно развити институции на пазарната икономика, които да подкрепят бизнес средата. От това можем да заключим, че политическата намеса в работата на институциите или влиянието на частни корпоративни интереси трябва да бъде сведено до минимум. Създаването на пазарни структури е продължителен процес, който е особено предизвикателен за страни без опит в модерната пазарна система – каквато е ситуацията в България. Значителна пречка за този напредък представлява липсата на прозрачност у институциите, което остава основен проблем през последните 12 години от прехода. За разрешаването му е необходима силна политическа и обществена воля за въвеждане на прозрачен режим. В противен случай България може никога да не постигне желаното развитие и ще остане една от най-бедните държави в Европа.

Можем също така да направим друго наблюдение - банковият сектор би могъл да се разглежда като двигател на икономиката, който при правилно функциониране способства за нейния растеж. Историята на Българската Банкова Система през 90-те години потвърджава това: доброто функциониране изисква защита от политически интервенции. В противен случай има риск както институциите да действат с по-ниска ефективност и економиката да няма нужния тласък, така и "машината" вследствие от непрофесионална или злонамерена намеса може да се повреди, довеждайки до спад вместо до растеж.