Столетни вълни. Избрани стихотворения

Поетичният свят на Александър Руденко напомня за влизане под сводовете на древна гора, където от дълбините на земята се чуват мощните звуци на плочи, размествани от тектонични сили. Под краката на мастодонти, които тичат без посока, стволовете на повалени дървета издават трясък, докато над главите бушуват урагани и летят птеродактили... В редиците на руските поети с подобни стихийни качества са много малко.

В произведенията му съществува едновременно плашещ и привлекателен свят, скрит зад планински зъбери. Тук могат да бъдат срещнати самотен звездоброец, митологичен кентавър и бял женски лебед, който спи прегърнат с червеникаво-кафяв мечок. Освен тях присъстват магьосници и вещици, както и древните богове Стрибог и Черно-бог – колкото стари като самия славянски народ. Всички тези образи наподобяват снимачен павилион за филм с удивителна атмосфера - полуприказна и полуфантастична комбинация от абсолютно реалистично представяне. Авторът изгражда декорите пред очите на впечатлената публика – читателите си. Той нарича този уникален свят "моята пустиня", която символизира непрекъснато променящи се форми под влиянието на ветровете, създаващи нови реалности всяка минута.
Николай Переяслов