Национална идентичност в българската литература

Тази книга, която разглежда нашата национална идентичност, цели да улови вечните комплекси и поведенчески модели, както и специфични ситуации, които ни разкриват като архетипни възможности за мислене и действия. Поради тази причина новата и съвременната българска литература се интерпретират като едно цяло етнопространство, което е наблюдавано и анализирано чрез художествени произведения, критически статии, социологически изследвания и етнографски текстове. Такъв широк подход предполага обединение на разнообразни по жанр творби с цел откритие на типологичните прояви в рамките на националната самобитност. По този начин книгата се опитва да проучи многопластовото битие на българската нация през призма на проблемите й, стремейки се да го види както отвътре към външния свят, така и обратно – от чуждия контекст към българското. В сферата на българската литература от XIX до XX век традицията (разбрана в най-широк смисъл) и нейното постоянно повторение са проверявани в контекста на родовите връзки. Изследването игнорира историческата еволюция на литературния дискурс и търси изграждането на единен културен психосоциален аспект, основан предимно върху митологията; то демонстрира постоянството във възприятията за българското битие и утвърдителността си като потенциална норма за това битие.