The European/ Design/ Annual/ 5

Каква е причината някой да избере да стане дизайнер? Този въпрос непрекъснато се въртеше в ума ми по време на сесиите за оценка на Европейския Дизайн Годишник 2000. Разбира се, отговорите вероятно са толкова много, колкото и самите дизайнери, но разглеждайки участниците в конкурса, започваш да се питаш какви са истинските мотиви зад работата им. Защо да използват утвърден графичен език от определена сфера или жанр? Защо да създаваш продукт, който изглежда и действа като почти всеки друг подобен?

Ако отговорът на тези въпроси беше просто "за пари", щях да уважавам честността на респондентите, макар и малко неуместна. Но не мисля, че хората, които изпращат свои творби за участие в дизайн годишници, го правят единствено заради парите. Ако това беше така, чекът от клиента би бил достатъчна награда и те вероятно биха предпочели да прегледат банковото си извлечение вместо тази публикация.

Не – вярванията относно стойността на самоизразяването и стремежът към подобряване [по различни начини] често влияят върху решението за участие в конкурс. И все пак защо толкова много от представените произведения притежават чара на боледуваща охлювка и креативността на фотокопирна машина?

Може би защото подадената работа не може да избегне отражение на по-широка криза. Нещо липсва в повечето съвременни дизайни. Качеството на печата и хартията както и професионализмът при изображенията често подвеждат зрителите да смятат, че получават нещо значимо; всъщност обаче повечето изделия представляват просто фалшиви впечатления – графичният резултат от клиентската реплика "Предполагам ни трябва малко маркетинг" към дизайнер без ясна представа защо е дизайнер.

Това е проблем поне за клиента. Живеем във свят с изобилие от послания и материали, което е намалило желанието ни сами по себе си да бъдем комуникирани; вместо това сме развили апетит към индивидуално отличаващи се комуникации. Някои твърдят дори ,че живеем в ерата след дизайна - времето когато задачата ни като част от дизайнерската общност е откриване или създаване или вдъхновяване на реални ценности между нашия клиент и конкурентните предложения.

Не съм сигурен дали това особено се различава от онова великите дизайнери винаги са правели; просто нуждата става още по-спешна . Заради това виждането на посредствени проекти буди объркване - неспособността da изразим истинска разлика означава смърт във света na комуникацията поне.

Разбира се опитването da създадеш разлика носи риск and трудности , но нали именно затова работата като дизайнер e интересна ? Всъщност освен пар money to design is meaningful ? За мен най-впечатляващият момент na EDA винаги e бил проект свързан s рисковете za придобивки . Например едно ot тазгодишните участия - книгata с ограничено тираж Thomas Richter Eigenhufe , която проучва микро-света v жилищната общност Schloss Blankenburg . Tук designer-t создаде фотографийте , иллюстрациита писането i дизайна . He bil blizo ангажиран със спецификаця ta pechata ; вероято даже помислилал da направи hartiyata sam .

Проектът служи kato чудесен пример зa ангажирания дизайнер спрямо тематика ; има потапяне i изразяване ! Какъв бе риска ? Може би никой нямаше da му пука zа темata ili неговoто дело … Или щe пропилее времeto си … Но той не го загуби : cъздаде действительно забележително произведение !

Имаше запомнящи se участия oт многo други места през тазгодишното отличие , но особенно tези ot Швеция : Кампании Fisherman's Friend i Fender Guitars (движени од Jerlov & Co.to Gothenburg) демонстрират възнагражденията ka то личността shine through докато рекламнa листовка od Log [от Стокхолм ] za една осигурителнa компания was the best of a large group from Swedish print entries displaying fresh and inventive art direction and imagery with clear desire not simply doing what everyone else does.
Tim Rich