Модернизъм и модерност - (нe) възможност за историзиране

Тази книга представлява опит да се анализира как българското общество възприема европейската модерност като културен модел след обявяване на независимостта и как усвояването на модернизмите влияе върху това. Темата за модернизма не се ограничава само до формални и стилистични аспекти, а включва по-дълбоки взаимовръзки с процесите на социална модернизация - градския живот, развитието на печатната индустрия и участието на жените в художествения сектор. Интересът към артистичните връзки между страните от Балканите през 20-те и 30-те години предоставя основа за сравнения с други наднационални художествени движения в Европа.

Предизвикателството при историзирането на локалното изкуство е важна тема, чийто смисъл надхвърля местния контекст. Разкриването на свързаността между българските художествени явления и европейския разказ е също толкова важно, колкото и осмислянето на невъзможността те напълно да бъдат интегрирани в него – особено значимо за всяка периферна позиция.

Целта на проучването е да разгледа взаимовръзките между институциите за изкуство от периода на модерността и проявленията или приемането на различни стилове. Особено внимание се обръща както върху размазването границата между т.нар. "изящни изкуства" (както в музеята, така и в салоните), така и условията за обмен между художници от Балканите.

Книгата съдържа серия текстове, които могат да бъдат допълнени без отклонение от основната тема; тя не цели цялостно аргументиране по поставен въпрос — такова би било непостижимо, а именно тази сложност добавя стойност към темата.
Изследването може да бъде считано за сборник статии, който дискутира широк спектър от отношения помежду си: какво означава модерен живот предвид усвояванете/проявлението му чрез различни стилови течения в България.

През последните години класическите исторически нарративи все повече са заменяни от критически студии със свободна структура. Изследванията показват историята не просто като хронология със специфични произведения или методологии.
„Модернизми и модерност“ има амбицията да приложи контекстуален подход върху противоречивия балкански терен — вместо единствено реконструиране предлага разнообразие от интерпретации според гледните точки сред авторитетните писатели относно промените през първата половина на ХХ век.

Темата акцентира колко ограничения налага индивидуалният ресурс при възприемане искусства днес; книгата съчетава стар проект с ангажимент към тематика подобно продължаващ интерес у автора Ирина Генова.
Вторият раздел представя концепцията за балканското развитие като динамичен процесс с многопластово взаимодействие м/у държавното управление ו европеизация - подчертано необичайности спрямо традиционния модел „предмодерност-модерност-постмодерност“.

Справянето с предизвикателството „подреждане“ времеви фрагменти предполага проследяване забавяне или ускорение във времевия ход определящ характерът им – целейки наблюдение едновременно схожества но пък особености направили уникално локализиране балканската идентичносетворба— което всъщност отличава книги собствен аспект .

Подходът комбинира информация относно ключови политико-културолози факти - конкретики предполагайки , че творческата реализация намира своят идейный основа базируясь действително существующий бюрократизъм власти через культурные каналы . Тук Държаватa играе роля макар понякога мислена положителнo–сравнявайки себе си со Страном Европы периодично сблъскавана конфликти жертвы малкия дух .