Под игото

Изгонен от България през 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Там изпитвах дълбока тъга и мъчения за загубеното родно място. Умът ми, сърцето ми и душата ми постоянно се стремяха към него. Но ето че вдъхновението да напиша този роман ме навести и аз отново усетих въздуха на България. Хиляди спомени оживяха пред мен, ярки картини заплениха мислите ми – образи от бурния живот на отечеството по време на Априлското въстание. О, какви прекрасни видения! О, съдбоносни дни, какви чувства пробуждахте у мен! Забравих страданията си в изгнанието. Бях щастлив, потопен във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме вдъхновяваха и ми дариха нова сила и младост за моята муза - така книгата ми излезе извън пределите на бедната стаичка в далечната одеска квартира и обиколи цяла България, преминавайки границите до Европа. Сега благославям това изгнание.
19 октомври 1920 г., Иван Вазов
София