Разпръснати спомени

Какво представлява животът, ако не безкрайна серия от самооценки? Съзнателно или несъзнателно, в мигове на мъдрост и спокойствие, но също така и в периоди на страдание и дълбока тъга, ние постоянно се заглеждаме навътре. И неизменно достигаме до различни истини за самите себе си и за човешката ни съдба до този момент. Тези малки и големи прозрения относно изминатия ни път, нашето човешко призвание, радостите и ненавистта ни, надеждите ни и духовните търсения всъщност представляват пътя към собственото ни познание. Освен това те осветяват стремежа да разберем вечния живот с неговите парадокси и мистерии, дълбините му и полетите над пропастта, която винаги заплашва да погълне. В тази светлина равносметките — искрената изповед или кратките монолози на тревожното наше съзнание — са сред най-впечатляващите текстове. Такъв текст би бил значим единствено при условие че е написан с честност и максимална искреност на моралното възприятие; той непременно ще бъде ценен, нужен и полезен.
Божидар Кунчев