Песен за човека

Поезията на Вапцаров представлява ярък вик за протест, несъгласие и отхвърляне на всякакви права над Човека, които са присвоени от властта. Според поета, властта е несправедлива и безчовечна, когато търгува с националните интереси и се страхува от тези, които оспорват това положение. В този контекст антифашистката ангажираност на Вапцаров не е само литературен израз на една чиста и морално висока личност; тя също така представя житейската позиция на човек, който поставя духовните и националните ценности над всичко друго. Той отказва да направи компромис със собствената си съвест или с колективната съвест на времето.

Вапцаров предшества своите съвременници с петдесет години в развитието на новаторски идеи в българската поезия. Подобно на Ботев, Яворов и Гео Милев, той има визия за бъдещето десетилетия напред. Поезията му е толкова дълбока и пълна с послания, че всяко следващо поколение ще открива нови стойности в нея, което ще му помогне да осмисли своя живот. Така Вапцаров стои сред онези български творци не само като велик художник слова, но също така като нравствен ориентир за обществото ни.
Иван Гранитски