Ролан Барт за Ролан Барт

Когато в процеса на съзерцание образът придобие ясна форма и се превърне в обект на непосредствено удоволствие, това състояние вече не е свързано с размишленията за собствената личност, дори и да са мечтателни. То е подложено на влияние от едно органично виждане, а не просто морфологично /аз никога не изглеждам като себе си/. Обхващайки всичките ми близки, тази поредица от образи функционира като медиум и ме свързва с "то"-то на моето тяло; поражда у мен особена замаяност, чийто елементи включват зъби, коса, нос и тънки крака в дълги чорапи - те не принадлежат нито на мен, нито на друг; в този миг изпитвам тревога пред познатото; наблюдавам разцепването на субекта /онова за което самият той нищо не може да каже/. Това води до извода, че снимките от детството и младостта ми са както недискретни /в тях се открива вътрешното ми тяло/, така и дискретни /те мълчат за "Аза"/.

По този начин сред моя семеен роман могат да бъдат намерени само отделни изображения от историята на тялото – тялото насочено към работа и наслаждение при писането. В това лежи теоретичният смисъл на ограниченията: да покаже, че времето за разказване /образността/ приключва с младостта на субекта: биография съществува единствено в непроизводствения живот. В момента когато започна да творя или пиша, Текстът ме освобождава /слава Богу/ от трайността ми като повествовател. Текстът няма какво да разкаже; той отвежда моето тяло нанякъде далеч от въображаемия Аз към един безпаметен език – езика на Народа или несубективизираната маса /или обобщения субект/, макар стилът ми все още да запазва дистанция между мен и него.
Ролан Барт