Цветът на луната

Родена съм в Крит, в малко селце близо до Ханя. Баща ми беше преподавател, а майка ми - романтична личност, която обичаше да чете книги, да слуша музика и да събира цветя от полето. От татко наследих уважението и любовта към хората, докато мама ме запозна с магията на мечтите и приказките. Всъщност истинската ми възпитателка бе баба ми – умна и решителна жена, която въпреки загубата на двама синове по време на Втората световна война и Гражданската война успя да ме научи на едно важно нещо: всяка сутрин трябва да наблюдавам изгрева.

В семейството ни се случиха много трагедии - смърти, затвори и бежанство. С други думи, преживяхме значимите събития от най-новата история на Гърция, които оставиха дълбоки следи в нас.

Много рано у мен се зароди желанието за бягство. Откакто помня себе си постоянно търся изход... И винаги се връщам обратно там – в червената къща сред дърветата и цветята. Това е домът на родителите ми!

Завърших журналистика и работих като репортер няколко години. Един ден осъзнах: "Живей заради самия живот!" И точно това направих. По време на тази борба получих много неща, но изгубих също толкова; такъв е животът!

Накрая литературата спечели сърцето ми. Започнах да пиша още в началното училище; първата ми творба беше любовно писмо до Бог. Честно казано опитвах се активно да избягам от установеното изкуство – винаги го усещах като тежък товар върху мен; но в крайна сметка не успях напълно.

На двайсет написах дебютната си книга "Червената къща". След това последваха произведения като "Бора", "Цветът на Луната", "Скъсаната сламена шапка", "Аман-аман" и "Гаргите".

Ако питате дали знам каква е целта mi тук, ще ви кажа искрено: Да посея ягоди върху купчина тор!
Алкиони Пападаки