Въоръжението и снаряжението от българското средновековие /VII-XI век/

Безспорно, появата и развитието на оръжията отразява другата, „тъмна“ страна на човешката същност. Въпреки това е важно да се признае, че усъвършенстването им през вековете е вдъхновявало и развивало творческите умения и въображението у хората.

Смятам, че представената монография заслужава определението "необходима книга". Един от значимите й приноси е систематизацията на известните артефакти на военната техника и снаряжение от българското ранно средновековие чрез разработване на типология за различните видове. Предложената структура има потенциал да стане стандартна за всички автори, които в бъдеще ще публикуват подобни материали; именно в това виждам основния научно-приложен принос на труда. По своя характер монографията може да се определи като сборник (корпус) относно българското ранносредновековно оръжие и снаряжение. Структурата и детайлността й позволяват сравнение с аналогични обобщителни трудове за съседни региони - Русия, Словакия, Полша. Така България успешно се включва в международната научна дискусия по този въпрос.

Като резултат от стогодишното натрупване на археологически находки, настоящият труд има потенциала да служи като основен справочник за дълго време напред. Освен това той може да бъде разглеждан като първа част от предстоящо изследване, което ще обхване оръжията от периода на Второто българско царство.
Ст. Н.с.д.и.н. Рашо Рашев