101 далматинци/ Златни детски книги

До неотдавна в Лондон живееше млада двойка далматинци на име Понго и Мисис Понго. (След сватбата, Мисис добави името на Понго към своето, но повечето хора я наричаха просто Мисис.) Те бяха щастливи притежатели на двама човешки приятели – мистър и мисис Душкинг, които бяха мили, послушни и почти толкова умни колкото самите кучета. Те добре разбираха различните звуци от лаене – например „Искам навън!“, „Моля ви вътре!“, „Побързайте с обяда ми!“ и „Какво ще кажете за разходка?“ А когато не можеха да схванат нещо, често се досещаха по изразителния поглед или натискът с лапа.

Злата Де Мон решава да си направи палто от кожите на малките далматинчета, което да съответства на нейното черно-бяло оцветяване. Но тя среща грижовните родители Понго и Мисис, както и техните добри стопани – мистър и мисис Душкинг. След много приключения те успяват да надвият злодейката и освобождават 99 малки далматински кученца.
В романа са показани прекрасните отношения между двете двойки – Душкинг от една страна и Понго с Мисис от друга. Чувствата им често са идентични, вероятно защото образуват едно сплотено семейство.
Подсказва се идеята, че всъщност не хората притежават кучетата; а напротив – това са кучетата собственост на хората. Това води до множество комични ситуации в сюжета. В книгата има много смешни моменти, които със сигурност ще развеселят читателите.

Въпреки трудностите пред семейството му е съдено да победи злото представено чрез Злобара. Така романът утвърдява вечната истина - доброто винаги триумфира над злото.
Компанията "Уолт Дизни" адаптира историята в анимационен филм с премиера на 25 януари 1961 година. Той става десетият най-успешен филм за годината и един от най-популярните през цялото десетилетие.
През следващите години се появяват още четири анимационни версии през 1969 г., 1979 г., 1985 г., и 1991 г.
По-късно е заснета игрална версия на филма с Глен Клоуз в ролята на Злобара (Крюела).