Ей, народ поробен, що си тъй заспал?

Стефан Стамболов (31.01./12.02.1854 - 18.07.1895) е важна фигура в историята на България след Освобождението, заемал постовете председател на Народното събрание и премиер на Княжеството. В младежките си години циганка му предсказва, че ще бъде "значима личност", но животът му ще завърши "на улицата". Това пророчество оказва влияние върху целия му жизнен път. Той е родом от Търново и учи в Духовната семинария в Одеса, а след завръщането си се включва активно сред българските революционери, ставайки апостол на Търновския революционен окръг и организатор на Българското опълчение, както и участник в Кресненско-Разложкото въстание.

Като политик достига до най-високите държавни позиции и по време на неговото управление страната преживява значителен икономически напредък. Въпреки това той пада рязко от властта и година по-късно е жестоко убит в централната част на столицата.

Неговото име остава запечатано не само в историческите книги, но и в литературния канон. По времето на националноосвободителните борби стихотворенията му вдъхновяват българите; те са запаметени и разпространявани устно между хората. Стамболов работи рамо до рамо с великия Ботев – заедно те публикуват книгата „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”, която има огромно влияние върху обществото през онези времена.

Стамболов притежава уникален талант да пише ясно, директно и вдъхновяващо; неговите думи проникват дълбоко у българския народ, като стават близки за всеки патриотичен човек. Интересното е, че много от тези поетични изрази звучат удивително актуално дори днес – те отправят критика към безразличието у съвременния българин спрямо обществените проблеми.

Тази публикация печели конкурс обявен от Министерството на културата.