Храмът на болката

Пеями Сафа (1899-1961) е роден в Истанбул и е син на известния поет Исмаил Сафа. Започва да работи в пощенските услуги още на тринадесетгодишна възраст, което го принуждава да прекъсне образованието си, но през целия си живот продължава самообучението. Между 1914 и 1918 година той заема позиция като учител, а след това до края на живота си работи като журналист във вестник. Заедно с брат си Илхами основава собствен вечерен печатен орган под името "Двадесети век".

В своето произведение Пеями Сафа описва страданията на млад мъж, който се чувства самотен и болен, изпитвайки детска любов и ревност. Той представя безкористната привързаност на една девойка към щастието й. Авторът анализира мечтите на човек, който е напълно обсебен от стремежа да вярва в доброто и истината въпреки страданията му зад стените на болницата.