Константин Величков. Избрано

Изданието отбелязва 160 години от раждането на Константин Величков. Той е роден през 1855 година в Татар Пазарджик в семейство на занаятчии. Баща му, Величко Петков-Кюркчията, е уважаван лидер в града, а майка му Мариола хаджи Стоянова е била касиерка в местното ученолюбиво дружество. Образованието си получава първо в класното училище на родния си град и след това във френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград (1868-1874). След завършването си работи като учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874-1876) и става председател на читалището „Виделина“.

Той участва активно в революционния комитет и играе роля при подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Арестуван и осъден на смърт, успява да бъде освободен благодарение намесата на европейската комисия, която разследва насилията при потушаването на въстанието. За известно време работи като писар в Българската екзархия в Цариград (1876-1877).

По време на Руско-турската война от 1877 до 1878 година Величков помага като преводач за руските войници. След края на конфликта се връща обратно в Татар Пазарджик, където заема поста председател на Окръжния административен съд (1879-1880). От 1879 до 1885 година е народен представител от Народната партия в Областното събрание на Източна Румелия. През периода 1880-1881 година учи право във Франция, но не успява да се дипломира успешно. Между 1884 и 1885 г., той изпълнява задълженията си като директор по народно просвещение; от същата година става действителен член на Българското книжовно дружество.

След Съединението през 1885 г., Константин Величков преминава да живее София. При организаторите около проруския преврат през следващата година той получава предложение за министър по народното просвещение, което отказва. Годините напред са свързани с преследвания срещу проруски политици, затова прекарва временно извън страната; между 1887 и 1890 г., живее във Флоренция с намерение да изучава живопис. По-късно става преподавател по френски език и всеобща литература στην Българската гимназия în Солун (1890–1891), преди отново да се върне към служба под егидата Екзархията في Цариград(1891–1894).