Арете. Идеи и образи на сборната добродетел (История на Арете)

Думата "арета" произлиза от старогръцкия език и обозначава съвкупността от мъжки добродетели, която древните хора възприемали като активно градивно поведение. В основата на тази нравствена концепция стои трако-елинският бог Арес, който се асоциира с образите на царя, война, стопанина и мъжа. Тези характеристики очертават идеала за лидер, свободен гражданин, глава на семейството и защитник на родината.

Аретата обединява идеи и символи, които трябва да бъдат идентифицирани и формулирани с цел тяхното историко-психологическо наследяване и етично-възпитателно развитие. Основната задача е да се постигне баланс между физическото тяло и духа чрез по-дълбока мотивация. Тази вътрешна психологическа "борба със себе си" определя аретата като форма на етика, която става педагогика – система за ценностно възпитание относно полезното поведение както индивидуално, така и в групов контекст. Това води до изграждане на култура в латинския смисъл – т.е., „обработка” или усъвършенстване на духа.

Сборната добродетел "арета", която формира екзистенциалната ценностна система през времето, се дели на пет основни тематични области: вяра, власт, защита (бран), труд и любов; всяка от тези категории има свои персонификации: богът (Арес), царят (властта), воинът (бранящият), стопанинът (работещият) и мъжът. Проследявайки развитието им през трите хилядолетия история във връзка с държавостроителството от античността до днешния ден наблюдаваме как вярванията в древногръцките божества Арес и Марс преминават към упование в свети войници в християнството преди да станат част от хуманистичните принципи на социалната държава - стремеж към по-справедлив обществен ред. На края на този път стоят любовта и единството между всичките тези идеи насочени към конкретизиране на исторически зададените им цели.