За мъртвите или добро, или смешно

Очаквайте на 01.06.2015 г.

„Не смятам да ги съдя. Да съдиш означава, че не разбираш, защото ако разбереш, няма как да осъждаш“, споделя Любен Дилов във втората част на този забавен паноптикум за писателски и сексуално-тоталитарни морални нагласи.

И двата текста са част от „ръкописите в чекмеджето“, с които промяната след ноември 1989 година го завари. Те бяха публикувани през ранните години на 90-те в много ограничени тиражи и остават практически непознати за читателите. С издателство „Ентусиаст“ се стремим да ги представим във втория том от събраните произведения на Любен Дилов, докато споменът за годините от втората половина на ХХ век все още е жив у нашите съвременници. Макар и без претенции за значимост в литературната ни история, те представляват изключително забавен и смешно-тъжен поглед към социалните нрави по онова време. И ако сред историите на известни и неизвестни българи откриете частица от себе си, моля не се обиждайте. Напомняме ви един от любимите цитати на Дилов-баща: „Събудих звяра вътре в мен... оказа се похотлив заек…“

Любен Дилов – син