Инспектор Агаин: Часова разлика

Преди около две десетилетия съдбата ми донесе среща с изключително интересен човек. Запознахме се в самолета и за час и половина, колкото продължава полетът от Виена до София, успяхме да открием поне десет общи познати. Продължихме да се виждаме покрай тях. С времето той започна да споделя някои любопитни истории от своя опит като криминален инспектор. Не го правеше просто така; избираше случаите по повод на актуални събития и с тях подчертаваше своите възгледи. Говореше спокойно и леко приглушено, акцентирайки на най-същественото, без да навлиза в ненужни детайли. Никога не назоваваше имена. Безспорно притежаваше дарба за писане.

Всъщност, необичайният ми приятел нямаше нищо общо с типичния полицай. Той мразеше оръжията, отбягваше насилието и демонстрираше крайна аполитичност. Цени малките радости – изгрева на слънцето, чаша студено бяло вино или добра пурета. Обичаше всички жени. Загина внезапно в дъждовен ден; погребахме го скромно. В този момент реших да запиша историите му такъв какъвто ги помня - вероятно ще допускам множество фактически неточности и моля читателя за разбиране!