Изчезването на Есме Ленъкс

Единбург в 30-те години на миналия век. Семейство Ленъкс се сблъсква с трудности, свързани с по-малката си дъщеря. Есме е откровена, различна и постоянно поставя под въпрос установените норми. Дори Кити, любимата сестра на Есме, започва да губи търпение към нейните постъпки. Необходимо е да се предприемат действия.

След години в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я уведомява за наличието на пралеля й в психиатрична клиника и че скоро ще бъде изписана.

Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би могъл да знае повече - баба й Кити - е твърде потопена в собствените си спомени и не може да отговори на въпросите на внучката си. Какво ли е направила Есме, за да бъде затворена завинаги в институция? И как така тя напълно отсъства от семейната история?

“Есме... затваря устни, стиска гърло и кръстосва ръце – правейки това, което е усвоила до съвършенство: нейният специалитет. Тя изпада в транс и успява да изчезне. Уважаеми дами и господа, моля ви внимателно наблюдавайте! Изключително важно е да останете напълно неподвижни; дори самото дишане може да подсказва присъствието ви тук – така че само много кратко и плитко дишане; точно толкова колкото трябва за оцеляване.”