Ръкописът, намерен в Акра

На 14 юли 1099 година, врагът е многоброен и добре въоръжен, а армията му вече е пред портите на Йерусалим. Въпреки че местните жители са наясно с предстоящото нападение на следващия ден, мнозина от тях решават да останат в града. Сред тях има християни, юдеи и мюсюлмани - мъже и жени от различни възрасти. Те се събират, за да чуят словата на един мъдър човек от Атина, който не принадлежи към никоя религия и вярва в концепцията за Мойра – божествена сила.

Техният завещан урок към бъдещите поколения няма да бъде днешното събитие; това ще го направи историята. Вместо това те искат да говорят за ежедневието си и трудностите, които са преодолели. Това е важно за утрешния ден, тъй като той смята, че много неща едва ли ще се променят през идното хилядолетие.

Жителите на обсадения град задават въпроси относно тревогата им, страха им от поражение и чувството на самота. Питат го какви оръжия могат да използват при безнадеждност; интересуват се също така от любовта, секса, красотата, съдбата и чудесата.

Тези запитвания отправят хората по време на очакването си врагът да ги атакува.

Книгата предлага вдъхновение с магическите елементи подобно на "Алхимикът", комбинирани със откровеността характерна за по-късните произведения на Паулу Коелю.