Преобразена Кн. 1

Изпитателният му поглед ме раздираше, а в съзнанието ми се въртеше въпросът дали изобщо е смислено да питам. Неусетно думите напуснаха устата ми:
- Защо ние, преобразените, сме склонни да приемем съдбата си?
- Защото Вторичните са естествени врагове на вампирите и нашата единствена роля, определена от тези обстоятелства, е да бъдем техни защитници. Ако не ги спрем, Земята ще стане ужасно място за живот; именно вампирите ни създават и обучават. Имаме ли друга опция според теб?
Пред очите ми като калейдоскоп преминаваха образи без ред и сякаш търсеха начин да отговорят на моите въпроси: коя съм? Какво ме прави различна? Защо висях толкова високо в очите на вампирите в сравнение с останалите Преобразени? Калоян - защо непрекъснато беше в мислите ми? Александър - лъгал ли ме е? Теодор - конспиратор или просто добър актьор? Велимир - ще се откаже ли от плановете си при новината за ранга на Теодор? Даниел - криеше ли нещо зад усмивката си? Екатерина - каква цена имаше нейното loyalty към нас? Имаха ли място истински чувства в този свят доминиран от кръвопийци?
Нощта предстояше тежка и имах нужда от сили – сили да разбера кой съм всъщност и защо няма никой друг подобен на мен.