Дърво за бесене на поет

Планината се движи в облачни завивки,
слиза и кипи като лава от вулкани.
Вятърът намалява дъха си - мъглата тъне,
зимните феи поглъщат смъртни усмивки.
Слънцето на хребета - разрошено, щипе и гърми;
как да тръгна - тегля студен поток.
Черните усои все още дишат ледено,
ах, добрите ми дни - последни ята.
Бях ли тук - пях ли – свлече ли вулканът?
Забравил ли е Бог змея – ледена капка в глетчер?
Не знам какъв съм сътворен от Тебе, Боже –
между лед и лава – дали в ада или рая?
Ледени водици се стичат надолу;
птици идват към мен, а аз оставам сам...
Странна птица –
малък птичок.