Синята безкрайност

**ЛАВРАКЪТ**

Неотдавна, в малките и уединени заливи на Южното Черноморие, човек можеше да се наслади на самота, далеч от шумовете на плажа. В кристално чистата вода често се виждаха спокойни ята риби, които можеха да бъдат преследвани до изтощение. Ако нещо лошо се случеше, нямаше кой да помогне. По тези брегове рядко минаваха хора – само влюбени двойки или някой самотен нудист; обикновено това бяха боледуващи или младежи от случайни компании.

В един горещ юлски ден, когато въздухът трептеше от жегата и пясъкът пареше краката ми, а морето изглеждаше лениво с избледнялото си синьо, аз го срещнах…
Водата беше светла и топла. Обядът току-що бе преминал – времето за почивка идваше.
Бях сигурен, че рибите също са намерили сянка за дрямка по това време и не желаех да прекратя удоволствието от тези незабравими часове дори ако не уловя нищо. Смесването между плуване и излежаване върху нагретия пясък беше уникално преживяване.

След около час плуване без особени находки реших да изляза на сушата и да се стопля близо до края на плажа, където започваха камъните и образуваха плитчини с глинест фонтанци скариди и паникьосани раци.
Изведнъж забелязах голяма мъртва риба сред вълничките крайбрежно. Главата й почти стърчеше над водата докато опашката тежко висеше под повърхността. Рибата безжизнено се люлееше според ритъма на морските вълни; около нея имаше мехурчета въздух.

“Мърша” - помислих си аз без желание дори да взема харпуна си. Приближих се внимателно към рибата за огледване; макар че видимо тя изглеждаше свежа – цветът ѝ не показваше признаци за разложение.
“Лаврак е,” осъзнах — никога преди не бях виждал такъв морски хищник; познавах го добре по описанията му: “Вероятно е ударена сутринта... течението просто я е донесло тук.” Продължавах мислено: “Може би става за ядене…”

Протегнах ръка към него с намерение да го хвана но при допир той внезапно размърда тялото си! С несигурни движения отплува навън поне няколко метра пред мен.
“Жив е!” пронизително ми проблесна в главата и веднага потичах след него — “Сигурно просто е шокиран!”

Пак посегнах предпазливо — какъв красавец! Над седемдесет сантиметра дължина! Усещах късмета като ме побиват тръпки!
Опитах пак но той сякаш усети присъствието ми και бързо изплува надалеч.
"Чорт!" Мислех "Как може така лесно?" Заредих харпуна си скачайки напред към него.

Но лавракът успя мигновено να избяга във водната шир…
Дни наред проклинат себе си - “Това ти трябва! Гониш после дребосъчета!”
Зимният сезон настъпи.
Една вечер седейки покрай камината с уютния ѝ огън реших следвайки приятелско настояване да прегледам стария справочник по риболов от библиотеката ми... Когато стигнах до страниците относно лаврака очите ми сияеха при прочита: “… понякога през летните дни лавракът остава неподвижен във водите…”