Иманярска луна и една змеица за нощта ...

...Дупката изхвърли облак прах. Чуваше се приглушено ехо от последните търкалящи се камъчета, и... дълбока тишина. Когато Рая отвори очите си, тя видя нещо, което завинаги щеше да остане в паметта й. Цялата скала беше прозрачна и блестеше. Вътре в нея, като паметник от бял мрамор, стоеше гола млада жена с красиви разпилени коси и ярко син поглед; тя протягаше ръка към Рая с отворена длан. Нещо там сияеше. Светлината трептящо се отдели и полетя към Рая. Тя затвори очите си. Когато ги отвори отново, заслепена, около нея цареше безкраен и разтърсващ мрак...