Доброта

"Под мен...

Както изнемощял и слаб кон,
денят ми се колебае, готов да падне.
Изкачвам се по стръмния склон
на собствената си умора. И с надежда

моля вятърът да духне,
с устни бели като прахосани дни,
защото жегата ме е изпепелила.
Чудя се къде ли съм изгубил

и волята, и всичките си сили.

Ме целуваха нежно чешми
с прохладното си пеещо езиче.
Алеите сами ме водеха напред.
Смехът, подобен на уплашено момиче,

изчезна щом отпуснах раменете
на пейка с криви крачета.
Самотниците впериха поглед в мен
с очи, обременени от старостта.

И скуката със глад на лешояд
заглозгаваше нас - тях и мене:
тях – стари като прецъфтяло цвете,
мен – натоварен с толкова неизживени неща.

Но мога ли да ги сравня –
с тях - които раздадоха дните си на хората!
И кой потуши горящия огън
на моя жизнен импулс – старостта ли?...
1979"