Аз-кръстопътен

"ГОТИКА НА МРАКА

Сенките остават безмълвни -
повторени в черно
при всеки
ежедневен повод,
във всяка плоскост.
Но всъщност,
те представляват моята
истинска нощна реч.
И истинската ми тъга.

Наблюдаваме се
плътно -
равни сме по ръст.
И вероятно -
с живота ми -
се опознахме, така че,
забравяйки нашата кръв –
гъста и бурна,
стояхме над тъмните си вени
и плачем.

Пламен Киров"