Перата на индианците

Дончо Цончев е утвърден майстор в жанра на късия разказ. Под вдъхновението на А. П. Чехов и с наставници като Вазов, Йовков, Елин Пелин и Емилиян Станев, той остава изключително актуален и непредсказуем, но верен на своята творческа линия. Той продължава да пише своите разкази тихо и без много шум. Споделя, че обича живота със всичките му недостатъци и приема себе си с всички свои малки слабости. Освен това смята, че Природата не може да бъде отделена от Бога. Дончо Цончев все още ловува дивеча с решителността на индиански вожд и след това го оплаква в своята впечатляваща анималистична проза с искрени човешки сълзи.