Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Между примирието и мира

Корицата на Между примирието и мира
Издателство:Балкани
Брой страници:272
Година на издаване:2003
Дата на издаване:2003-09-03
ISBN:9548353547
SKU:3176500010
Размери:20x13
Тегло:206 грама
Корици:МЕКИ
Цена:6 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Не забравяй у нас винаги е имало опозиция, при всяка власт. Тъй е
устроен нашият живот ние винаги се делим рязко на две групи: наши и
ваши, гладни и сити, вчерашни и днешни, бели и черни. Колко се лъжат
някои, като мислят, че могат да задържат Властта, като облагодетелстват някои среди и съсловия! Пръв ще задържи властта оня, който се похвали, че не е облагодетелствал никого. Българинът е жаден за правда. Вярата в Бога като вяра в един далечен път, който постоянно ни се разкрива напълно е погаснала. Хората престанаха да вярват В Бога, понеже изгубиха Вяра в човека всичко това е доведено до крайност. Но същевременно сякаш ние сме застанали В една точка, от която махалото почва да се Връща назад. И хората ще почнат да вярват отново в Бога, понеже ще добият Вяра в себе си...
Изгуби ли се в колектива, човекът престава да има чувство за отговорност. Само съзнанието за лична отговорност, само необходимостта от лична отговорност служи на човешкия възход. Революцията струва толкова, колкото хората, които я правят И най-гениалните идеи са пропадали, когато са били осъществявани с нечисти ръце. Всичко е от човека,чрез човека, за човека…

Не забравяй у нас винаги е имало опозиция, при всяка власт. Тъй е
устроен нашият живот ние винаги се делим рязко на две групи: наши и
ваши, гладни и сити, вчерашни и днешни, бели и черни. Колко се лъжат
някои, като мислят, че могат да задържат властта, като облагодетелстват някои среди и съсловия! Пръв ще задържи властта оня, който се похвали, че не е облагодетелствал никого. Българинът е жаден за правда.

Вярата в Бога като вяра в един далечен път, който постоянно ни се разкрива напълно е погаснала. Хората престанаха да вярват в Бога, понеже изгубиха вяра в човека всичко това е доведено до крайност. Но същевременно сякаш ние сме застанали в една точка, от която махалото почва да се връща назад. И хората ще почнат да вярват отново в Бога, понеже ще добият вяра в себе си...

Изгуби ли се в колектива, човекът престава да има чувство за отговорност. Само съзнанието за лична отговорност, само необходимостта от лична отговорност служи на човешкия възход. Революцията струва толкова, колкото хората, които я правят И най-гениалните идеи са пропадали, когато са били осъществявани с нечисти ръце. Всичко е от човека,чрез човека, за човека…

.

.