Розите са червени

**ПРОЛОГ:**
Бриан Паркър не изглеждаше като типичен крадец на банки или убиец — приятното й, пухкаво бебешко лице заблуждаваше всички около нея. Въпреки това, тя беше готова да посегне на живот, ако ситуацията го изискваше тази сутрин. Щеше да разбере със сигурност в осем и десет.

На двадесет и четири години, Бриан носеше каки панталони, светлосиньо яке с надпис „Университет на Мериленд" и стари бели маратонки „Найки". Никой от хората по улиците рано сутринта не я забеляза докато се придвижваше от очуканата си белезникава „Акюра" до гъстото островче от вечнозелени дървета, където се скри.

Тя стоеше пред филиала на „Ситибанк" в Силвър Спринг, Мериленд точно преди осем часа. Банката трябваше да отвори врати след деветдесет секунди. От разговорите си с Мислителя знаеше, че банката е разположена в самостоятелна постройка с две алеи за автомобили. Той обясни също така как сградата е заобиколена от големи магазини като „Таргет", „ПетсМарт", „Хоум Депо" и „Съркют Сити".

В момента когато часовникът удари осем Бриан напусна укритиято си сред дърветата под ярък билборд с реклама за закуска от “Макдоналдс” и тръгна към банката. Намираше се под такъв ъгъл, че оставаше незабелязана за касиерката, която току-що отвори стъклените врати и излезе навън.

Когато приближи до касиерката на няколко крачки разстояние, Бриан сложи гума маска с изображение на президента Клинтън — една от най-разпространените маски в страната и вероятно една от най-трудните за проследяване. Тя знаеше името на касиерката и го извика ясно в моментa когато изважда пистолетa си притискайки го към кръста й.

— Връщай се обратно вътре госпожице Джийн Галета! Завърти се веднага и заключи входната врата! Отиваме при шефката ти госпожа Бучиери.
Кратките думи които произнесе пред банката бяха предварително написани буквално – дори паузите между тях. Мислителят бе пояснил колко важно е обирът да бъде изпълнен последователно почти по памет.

— Не желая да те убивам Джийн. Но ще го направя ако не изпълниш всичко което ти наредя точно навреме! Сега идва твоят ред да говориш скъпа моя? Разбра ли?

Джийн Галета кимна толкова настоятелно че очилата й едва не паднаха.
— Да разбирам всичко! Моля ви - само недейте ме боли!

Била около двайсет и седем години старша отколкото изглеждала; кестенявият й косъм бе късо подстриган а синята костюмировка допринасяла повече за възрастния вид вместо привлекателността ѝ.

— Кабинетът на управителката – веднага моля госпожице Джийн! И помни: Ако след осем минути все още съм тук – умреш!
Говорех сериозно; ако времето ми свърши без мен тук… то тогава ти ще умреш… както ще стане с госпожа Бучиери...