Вълните

Романът „Вълните” е единодушно оценен от критиците с най-висока степен, тъй като представлява истински монумент на модернизма, сравним само с творбата „Одисей” на Джеймс Джойс. В дневника си писателката споменава, че именно в този роман успява да утвърди своя уникален стил; вместо да разказва традиционна история, тя пресъздава поток от размисли и внезапни прозрения. За Улф е важно да изследва дълбините на човешката психология и в „Вълните” достига до това напълно.

„Вълните”, публикуван през 1931 година, представя шест персонажа, които произнасят по един монолог всеки. Тези различни гласове се редуват и разглеждат концепцията за индивидуалността и идентичността в контекста на общността. Всеки герой е уникален сам по себе си, но същевременно те образуват едно цяло. Бърнард притежава таланта на писателя и умението да формулира преживяванията си; Луис е аутсайдер в търсене на признание; Невил жадува любов чрез множество мъжки връзки; Джини олицетворява висшето общество и виталната жена със силна физическа присъствие; Сузан избира живот извън града като многодетна майка във ферма; Рода пък е мечтателна натура, която чувства постоянна самота. Чрез своите монолози героите преминават през детството до зрялостта си. Резултатът представлява красив хор от гласове, който не толкова описва минали събития колкото празнува взаимовръзките между отделните индивидуални части. Персонажите са неконвенционални със значителна чувствителност към реалността извън видимото. На края безличните им гласове стават архетипи – Сузан символизира майчинството, Джини - любовницата, Рода - самоубийцата, Невил - хомосексуалистът , Луис - аутсайдера и Бернард – разказвачът.

Книгата предизвиква традиционното разбиране за жанровете и заличава границата между прозаичния текст и поезията. Социалният фон вече играе второстепенна роля в „Вълните”, докато броят на активните персонажи намалява значително. Улф цели да се освободи от фактическите ограничения с намерение за абсолютна свобода при написването както на прозаична форма така и поема — романа носи черти както на лирика така і драматургия.

Героите двойствено представят компонентите на човешкото съзнание според Фройд: Невил и Джини олицетворяват инстинктивната част у хората; Луис и Рода символизират моралната сфера под влиянието на обществото; а Бърнард със Сузан показват рационално мислене адаптирано към света около тях.

Дейвид Лодж отбеляза: „Романът 'Вълните' завършва логически развитието на Вирджиния Улф като модернист.” А Малкълм Брадбъри добавя: “С 'Вълните' Вирджиния Улф прави своя най-значим принос към модернизма.” Според Мелвин Фридмън: “'Вълците' са ярък пример за лирически роман."