А той, огромен любящ звяр, пронизан от лятото

Той, величествен и обичащ звяр, проникнат от лятото, съхранява спомени за примитивния стил на плуване в мощния си дъх. В позата на акула, изправена върху опашката си, с остро зрение, което се засилва от топлината на близостта до морската пяна с цветовете на дъгата; в паметта му оживяват свободните гмуркания сред кораловите структури и продължителните разходки над искрящия планктон. Дори и днес той размесва водите с гъвкавите си крайници и следва слюдестите скали, понякога различавайки контурите на женска фигура или звездовидната цепнатина на нейното тяло. Отдалеч той нежно оформя косите й или мимолетните извивки на плътта ѝ; следвайки следата ѝ е очарован от непознати направления, които го отвеждат към далечини или го поглъщат в морските бездни – студенината им предизвикателно го привлича.

В него нахлуват далечни спомени за морски и небесни звезди, рибарски мрежи и анемонии; спомени за щипци от омари и пипала на лангусти, гръбначета от риби, останките на барбуни и мустачките на морски кончета; отблясъците от златисти рибки допринасят за усещането му при все по-агресивно ловно плуване — френетично до главозамайване.

Сега този огромен любящ звяр почива след жажда и бягство: учестеното му дишане избутва пясъка под него и разпръсква песъчливи частици около устните му. И макар да е почти достигнал своите миражи, онова невинно голо момиче все още не танцува с радост при неговото закъсняло завръщане зад затворените клепачи.