Никога не ме лъжи

Щастливите младоженци Триша и Итън са в търсене на своя идеален дом. Когато обаче стъпват в елегантната стара къща, разположена сред гората и предложена от тяхната брокерка, Триша веднага усеща нещо нередно. По пътя до там ги застига мощна снежна буря, а в самата къща изглежда няма никой, въпреки че прозорецът на горния етаж светва. Единственото присъствие е огромният портрет на предишната собственичка с пронизителните зелени очи.

Снежната буря се засилва, колата им остава затрупана под снега, телефоните нямат сигнал и така Триша и Итън остават сами в къщата с техните страхове и неизказани тайни. Но същевременно тази загадъчна къща може да им открие свои собствени тайни – скоро Триша попада на стая, изпълнена със записи от психотерапия.

Докато се опитва да преодолее натрапчивото чувство за непознато присъствие около себе си, тя започва да слуша записите един след друг и постепенно сглобява парчетата от мрачна история. Какво се е случило с предишната собственичка на къщата? Защо тя изчезнала безследно преди повече от четири години? Дали причината за смъртта й е бившият й приятел или нейният пациент? И дали прекрачвайки прага на този дом, Триша и Итън не са станали част от ужасяващия пъзел?

Фрида Макфадън умело задържа читателското внимание като не разкрива бързо истинските отговори. Сюжетът предлага множество изненади и обрати; напрежението расте непреклонно докрай. Както казва един персонаж в книгата: „всеки човек носи потенциал за ужасни постъпки при достатъчния стимул“.