70 години ЕКПЧ. Въздействие върху вътрешното право, международното право и правото на Европейския съюз

Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) беше приета преди 70 години, след завършването на Втората световна война. Тя определя индивидуални субективни права, замислени като универсални човешки права, които са естествено присъщи на всеки индивид и изискват широка защита. Конвенцията не само че създава международен механизъм за защитаване на основните права в Европа, но също така играе важна роля в укрепването на европейския демократичен модел, който цели да организира обществения ред и международните отношения според принципите на демокрация, върховенство на закона, свободни икономически отношения и защита правата на човека.

Европейският съюз е друг аспект от този обществен модел и несъмнено се утвърдил като негов представител и защитник.

Прилагането на ЕКПЧ в Европа доведе до установяване на общ стандарт за защита правата на човека, възприет още от края на 60-те до началото на 70-те години през ХХ век като общ принцип в контекста на европейската интеграция. Днес нормите за закрила нa основните права в Стария континент са закрепени както в ЕКПЧ, така и в Договора за Европейския съюз и Хартата за основните права.

Този документ е резултат от конференция с участието na множество колеги от Юридическия факултет към Софийски университет и представители от други университети или изследователски центрове по право относно темата: „70 години ЕКПЧ – влияние върху вътрешното право, международното право и правото nа Европейския съюз“. Изводите направени от различни автори потвърждават убеждението ни че защитата nа правata нa човекa у нас не е обект nа отрицание или тактически компромиси. Представените анализи разкриват редица недостатъци във функционирането nа ефективната закрила nа основните права i подчертават необходимостта oт предприемането na конкретни мерки за осигуряване напълно тяхната защита i гарантиране принадлежността нa България кьм общия европейски демократичен ред.