Блудни синове

Всяка нова творба на Едвин Сугарев носи все по-голямо успокоение на света. Поезията в "Блудни синове" нежно затваря последните човешки рани и приспива тъгата, превръщайки я в нещо временно. Спокойно изправен пред бездната и устойчив на неизбежното, той ни учи, че страхът съществува само ако сами го допуснем. И дори когато при завръщането си блудният син открие празен дом, това не е краят на света, а възможност за ново начало - един свят да се обедини в едно пулсиращо тяло-дух. А ако старецът вече няма кой да отвори сърцето му при почукване, то значи е надвил смъртта; ангелите, Буда и светулките, тревичките и самият Бог са успели най-накрая да довършат хамака, в който вселената спокойно ще се люлее. (Георги Гаврилов)