С подскоците на скакалеца

Атанас Свиленов подчертава, че произведенията на Марин Георгиев „Село” (1975) и „Памет” (1979) утвърдиха автора като значимо дарование в младата българска поезия. В момента той е признат литератор, от когото можем да прочетем интересни критически анализи, рецензии и публицистични текстове с остри проблематики, както и стихотворения за деца.

Ивайло Петров изразява възхищение от проницателното слово на Георгиев относно Илия Волен, което според него би могло да бъде завидно дори за най-добрите критици. Той отбелязва, че авторът не просто интерпретира Волен, а открива нови аспекти от неговото творчество.

Тончо Жечев акцентира върху уникалния подход на Марин Георгиев към класическите литературни произведения. Той е предложил свои тълкувания на ключови фигури в историята и съвременната българска литература и е представил творчеството на редица писатели по иновативен начин. Според Жечев интерпретацията му на прозата на Илия Волен представлява важно постижение в съвременната критика; освен това новаторският поглед към поезията на Никола Ракитин и личният портрет на Яворовото творчество са успешно реализирани.

Светлозар Игоров коментира талантливостта на Марин Георгиев като поет с богата литературна култура и аналитично мислене. Той умело балансира между спонтанната си лирична дарба и своята образованост в областта на литературата.

Литературният критик Петер Юхас се радва, че в труда си „Крах на митологията” авторът избягва постмодерните тенденции в литературата. Неговите литературни портрети разкриват вдъхновението му от известни личности като П.К. Яворов, Н.В. Ракитин сред други - всичко това демонстрира какви таланти са били част от неговия творчески път.