Преживяно

Историята представлява съвременността, а настоящето моментално става част от историческия наратив. Въпреки това, трудно можем да предвидим какво от сегашните събития ще бъде включено в историите на бъдещите поколения. Това зависи от избори, интерпретации и политики... Не е случайно, че се водят дебати относно научния статус на историята. Може би тя не е нищо повече от сборник с различни разкази за миналото, откъдето всеки може да избере този, който му допада или резонира с неговото образование и убеждения. Ставаме свидетели на пренаписването и трансформацията на нашия национален исторически разказ, който значително се отличава от каноничното обучение по история през моето поколение.

В него са отражени актуалната (или по-точно - извън времевата) реалност при пресъздаването му, което показва стадий в развитието на обществото и неговата култура, както и реакциите свързани с националната идентичност. Изграждането и възприемането на един обединяващ национален исторически нарратив е необходимост и нова задача за българското общество.

Текстовете в първата част на книгата са посветени на важни български творци; някои имена умишлено бяха забравяни след 1944 година. Владимир Василев – основателят на списание „Златорог“, символизира трагичния период в нашата история. Първият текст представя него и приятеля му П.К. Яворов; последват писания за Николай Лилиев – дългогодишният съредактор на списанието.

Втората част съдържа страници от моя личен опит — радости и трудности във връзка с България — страната, която не избрах да населявам нито пък нейното минало беше изцяло мое дело.

Надежда Александрова е литературен историк със специализация върху творчеството на личности като Николай Лилиев и Димчо Дебелянов сред други известни фигури от началото до средата на XX век. Тя работила като уредник в Националния музей по литература до 1995 г., а после ръководела Столична библиотека до 1998 г., след което започнала преподавателска дейност в Нов български университет . Освен това има множество публикации свързани с произведенията им под редакцията си заедно с Елка Константинова , включително двутомно издание с текстове от Димчо Дебелянов . Надежда Александрова организирала документална експозиция посветена именно нему в Копривщица."