Кога престанахме да разбираме света

Бенхамин Лабатут е чилийски автор, който се утвърдил като едно от значимите литературни открития на последните години. В рамките на кратък период той успява да влезе в списъка с 100-те най-добри писатели на ХХІ век и да представи нова форма на роман: такъв, който разглежда тревожни и ужасяващи теми, без ясна граница между реалност и фикция. Чрез творбите си той подчертава рисковете от напредъка, необратимостта на историята и вдъхновението от човешката способност за оцеляване.

Лабатут проявява дълбок интерес към гениалността и неговите персонажи са основани на действителни исторически личности. Сред тях са Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер – изтъкнати учени, които търсят решения на сложните въпроси за съществуването. Често те са самотници или преследвани от лудост; техните прозрения понякога водят до положителни промени в живота ни, а друг път предизвикват неописуеми страдания – разликата между доброто и злото никога не е ясно определена. Например Карл Шварцшилд разработва основите на теорията за черните дупки по време на Първата световна война, но впоследствие губи разума си. От своя страна Фриц Хабер създава азотните торове, спасили много хора от гладната смърт, но след това развива химическо оръжие с катастрофални последствия за други милиони души.