Ерминията на Йоанис Константину от 1831 г.

Ерминията на Йоанис Константину, публикувана през 1831 година, представлява най-стария известен превод на произведение за живописта от гръцки на български. В различните раздели авторът разглежда основния контекст около съществуването на подобни ръкописи – исторически факти относно наръчниците по живопис и възникването на ерминиите, като ги поставя в рамките на общата културна история на Европа. При анализа на ръкописа проф. д.н. Емануел Мутафов използва актуалната методология за палеографско и кодикологическо изследване на ръкописния текст. Основавайки се на напредъка в тази сфера, той успява да направи един труден за превод и ползване материал достъпен за читателите. Мутафов е трябвало не само да предаде сложни термини, свързани с рисувателната техника, но и да идентифицира разнообразие от материали, използвани при производството на пигменти, грундове и лакове; така неговият превод всъщност функционира като енциклопедия по зографското изкуство, тъй като в бележките под линия обяснява значението на всеки термин – независимо дали е написан гръцки, италиански, турски или немски език.

Изключително ценно е проучването и представянето в текста на извори и паралели от предишната писмена традиция. По този начин читателят има възможност да се запознае с недостъпни до момента български версии икономографските наръчници от Дионисий Фурнанецкия поп Даниил Втория йерусалимски ръкопис два преписа от труда по живопистта Христофор Жефарович сред други работи. „Постижението представлява забележителен успех за автора: той прави специфичното знание относно нашето възрожденско изобразително изкуство достъпно; допринася към разискванията около спорни теми и най-вече позволява тази ерминия да бъде полезна за широк крък специалисти които иначе нямаше как да навлязат в сложността както във формулировките така евентуално неправилното употребление или смисълът зад непознатите думи с особено значение“.