Смъртта на времето или 300 грама минало

Книгата „Смъртта на времето“ представлява поетичен труд, в който езикът звучи музикално. Читателят, докато я разглежда, има усещането, че чува мелодия – подобна на тази от произведенията на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. Този творчески опус съчетава елементи от сън, спомени и мечти, които обитават приказното небе – мястото за поети и мечтатели след смъртта им. В едно изречение би могло да се резюмира като тъга по изгубения рай и вечния стремеж към завръщане. Издателите отбелязват, че носталгията може да бъде другото име на този художествен текст, който прославя красотата, добротата и безкрайността в безсмъртното време.

Роза Николова изразява своя скепсис относно линейната концепция за времето: „Смъртта на времето всъщност символизира безсмъртие и Вечност“. Не случайно книгата започва с цитат от Откровение (10:6): „И Ангелът се закле в живия Бог, че няма повече да има време“.

В визуалната част участват картини на художничката Диляна Николова; те комбинират измислица с реалност и предлагат контрасти между тъжното и смешното или логичното и абсурдното.

Роза Николова е родена в София и е завършила ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Носителка е на множество награди от международни театрални форуми по целия свят благодарение на работата си в театралната сфера. „Смъртта на времето“ е нейният втори роман - своеобразно продължение на дебютния й труд „Когато времето беше безсмъртно“. И двата текста носят автобиографичен оттенък; новият е организиран чрез малки фрагменти под формата на театрална постановка с седем действия плюс епилог и две интермедии.