Лебедът, който изядохме

Когато се потопя в поезията на Росен, имам чувството, че излизам от страниците. Това не е мястото, където искам да бъда в момента; предпочитам да се върна при дървото, от което произлиза хартията. Плодовете му зрееят отвътре и са в движение – това ми е необходимо. Търся събитие, което вече е завършило, за да мога да рисувам лицето на собствената си история върху обърнат гръб на ? Стиховете на Росен предлагат богатство от разкази - тези малки митове за способността на човека да носи промени с всеки свой акт или бездействие. Усещането напомня как когато разчупиш прясно изпечен селски хляб и ароматът му достига до всички.

Росен Димитров (роден през 1978 година) завършва гимназия с изучаване на чужди езици и след това право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като сценарист и в сферата на рекламата и маркетинга, а също така пише текстове за песни. През 2004 година публикува първата си стихосбирка "Понякога", която получава първа награда на "Националния поетичен конкурс" в Стара Загора. Втората му стихосбирка "Стъпил на облак" излиза през 2018 година.